Тумори на мозъка – обща информация

loading...

 

Какво представляват мозъчните тумори?

Тялото на всеки един от нас е изградено от множество, различни по вид клетки. Понякога, под въздействието на различни фактори част от клетки променят нормалния си цикъл на развитие, растеж и смърт. Тези променени клетки започват да се делят много по-активно и да оформят новообразувание – тумор. Когато новобразуванието се развива в мозъка говорим за мозъчен тумор.

Туморните процеси, които засягат мозъка могат да бъдат класифицирани по различен начин и в зависимост от различни критерии. Мозъчните тумори най-често  биват разделяни на първични и вторични, на доброкачествени и злокачествени, както и в  зависимост от клетките и тъканите, от които произхождат.

При разделението на първични и вторични тумори се взима предвид мястото, от което първоначално се е развил тумора. Първични са тези новообразувания, които се развиват в нервната система поради промяна на състоянието на клетките и абнорменото им разрастване. Вторични са тези процеси, които са се развили на друго място и в последствие са се разпространили в нервната система – например метастазиране по кръвен път на раково образувание от друга част на тялото. Метастатичните мозъчни тумори са по-чести от първичните.

Туморите на мозъка могат да се разделят условно и на доброкачествени и злокачествени.

Доброкачествените мозъчни тумори:

  • отличават се с бавен растеж, в случай че бъдат отстранени изцяло не се разрастват отново.
  • имат добре очертани граници, клетките им не инфилтрират околната мозъчна тъкан, както и не се разпространяват в други части на тялото
  • за разлика от останалите доброкачествените тумори, доброкачествените мозъчни тумори могат да бъдат животозастрашаващо състояние. Те притискат здравата и лесно ранима мозъчна тъкан и предизвикват сериозни оплаквания.
  • понякога могат да претърпят злокачествена трансформация


Злокачествените мозъчни тумори:

  • показват тенденция да нарастват бързо и да нахлуват (инфилтрират) в околната здрава мозъчна тъкан като нарушават нормалните й функции
  • отделни туморни клетки могат да се разпространят и формират нови туморни маси в други части на главния мозък, на гръбначния мозък или дори в други органи на тялото. Процеса на разпространяване се означава като метастазиране. Мозъчните тумори рядко метастазират в органи извън нервната система.


Разделението на доброкачествени и злокачествени  е условно, защото някои от злокачествените тумори се характеризират с относително бавен растеж и могат да бъдат контролирани с различни методи. Същевременно, някои доброкачествени тумори се развиват в трудни за лечение зони и проявяват склонност към рецидивиране. По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) според вида на клетките, от които произлизат, туморите на централната нервна система са повече от 120 различни вида. Трябва да се има предвид, че главния мозък е съставен от близо 10 000 000 000 работещи клетки.

При възрастни най-често срещаните първични мозъчни тумори са:
глиоми (астроцитоми, глиобластоми, олигодендроглиоми) – това са тумори, които произлизат от глиалните клетки – вид помощни клетки, които са разположени между невроните на мозъка и осигуряват тяхното нормално функциониране. Те могат да бъдат с различна степен на злокачественост. Някои видове астроцитоми се приемат за доброкачествени, докато глиобластомите са най-разпространените злокачествени, резистентни на лечение тумори.

  • менингеоми – често срещани доброкачествени тумори, които водят началото си от клетки на мозъчните обвивки. Менингиомите са най-честите доброкачествени мозъчни тумори при възрастни. Цялостното им хирургично отстраняване обикновено осигурява пълно оздравяване.
  • тумори на хипофизната жлеза – най-често доброкачествени тумори от епителните клетки на жлезата.
  • шваноми – доброкачествени тумори, които произхождат от Швановите клетки – клетки, които подобно на „изолация” обвиват периферните нерви. Тези тумори са наричани често «невриноми».


Всяка година близо 190 000 души в САЩ и 10 000 души в Канада развиват първични или метастатични мозъчни тумори. В САЩ на повече от 14 на всеки 100 000 души се поставя диагноза първичен мозъчен тумор. Мозъчни метастази възникват в близо 15% от раково болните. Известни са над 120 различни вида мозъчни тумори, което прави лечението в някои случаи изключително трудно.

Само 31% от мъжете и 30% от жените със злокачествени първични мозъчни тумори оцеляват 5 години след поставяне на диагнозата.

Какво причинява мозъчните тумори?

Причините са развитието на голяма част от мозъчните тумори не са напълно изяснени. Има основание, да се приеме, че туморната промяна на клетките се обуславя от повече от един фактор. Някои от често обсъжданите фактори са:

  • продължително излагане на рентгенови лъчи, включително при провеждане на лъчетерапия по повод раково заболяване.
  • някои заболявания на имунната система като вродения и придобит (СПИН) имунен дефицит, имуносупресия
  • наличието на някои сравнително редки генетични заболявания обуславя възникването на определени мозъчни тумори. Тук се включват централната и периферна неврофиброматоза (свързани с появата съответно на менингиоми и тумори на слуховия нерв, глиоми на зрителния нерв), туберозната склероза (повишен риск за развитие на астроцитоми), синдрома на Фон Хипел-Линдау (висока честота на тумори наречени хемангиобластоми) и др. Тези заболявания се предават в поколенията, но могат да се появят и без наличието на засегнат родител, т.е. de novo.
  • възрастта – децата под 8 годишна възраст и хората над 60 заболяват по-често от мозъчни тумори.
  • излагане на въздействието на някои токсини, напр. винил хлорид (използва се за производството на тръби, облицовки, части за автомобили, открива се и в цигарения дим)
  • други – някои по-рядко дискутирани причини са травма на главата, възпалителни заболявания, електромагнитни вълни.

 

Какви са най-честите оплаквания при мозъчен тумор?

Поради голямото разнообразие на възможни локализации, туморите на мозъка имат най-различно проявление. Най-честите симптоми са:

  • главоболие, гадене и повръщане – тъй като черепът ни е затворена „кутия”, нарастването на туморния обем в него води до повишаване на вътречерепното налягането което се посочените симптоми. Повишаването на налягането може да е в резултат и на причинена от тумора хидроцефалия, т. нар. обструктивна хидроцефалия – туморът нарушава нормалното оттичане на образувания в мозъка ликвор.
  • епилептичен припадък – тумори могат да дразнят или притискат мозъчната кора и като резултат да предизвикат епилептичен припадък (гърч), обикновено свързани с неконтролируеми потрепвания на части от тялото, понякога със загуба на съзнание и изпускане по малка нужда.
  • слабост в крайниците – когато са засегнати двигателните центрове
  • изтръпване, промени в чувствителността – при засягане на центровете за сетивността
  • нарушения в говора, писането и четенето – трудно разбиране или произнасяне на думите, затруднено или невъзможно четене и писане
  • промени в поведението, емоциите, паметта  – сънливост, отпуснатост, забавено мислене, необичайно поведение, неадекватни реакции, промени в режима на бодърстване-сън, игнориране на заболяването, трудност при концентриране на вниманието, промени на личността
  • нарушена пространствена ориентация, бъркане на посоки, ляво-дясно
  • хормонални промени – увеличена или намалена секреция на хормони
  • нарушения в зрението – стесняване на зрителните полета или отпадане на части от тях
  • нарушения в обонянието
  • шум в ушите и намаляване на слуха

 

Как се диагностицират мозъчните тумори?

В процеса на диагностика на мозъчните тумори могат да се правят различни изследвания и да се използват различни методи. По-важните от тях са неврологичния преглед, КТ и ЯМР. Допълнителна информация може да се получи от рентгенографиите, ангиография, електро-енцефалографиите и лумбалната пункция, хормонални изседвания, биопсия. Окончателната диагноза за вида на тумора се поставя чрез хистологично изследване.

  • неврологичен преглед - първата стъпка към диагностицирането на заболяванията на нервната система. След като подробно ви разпита за оплакванията ви и тяхната давност, лекарят ще изследва последователно:
  • черепно-мозъчните нерви (мирис, зрение, движение на очите, чувствителност на лицето, движение на лицевите мускули, слух, вкус и движение на езика)
  • двигателната дейност (сила на мускулите на крайниците)
  • сетивността (усещанията за болка, температура и пространствено положение на крайниците и тялото)
  • рефлексите и мускулния тонус
  • координацията и походката
  • висшите корови функции – ориентация, способността са говор, четене и писане и др.


Неврологичният преглед ще помогне на лекаря да прецени, дали има засягане на нервната система и ако има такова, да се ориентира за локализацията на измененията. Въз основа на направения преглед, лекарят може да реши, дали са необходими допълнителни изследвания, какви точно трябва да бъдат и в каква последователност да се извършат.

компютърна томография (КТ, скенер) – използват се ренгенови лъчи, като получената информация се обработва по сложен алгоритъм. Методът позволява изобразяване на мозъчната тъкан на отделни срезове. В някои случаи за подобряване качеството на образите е необходимо интравенозно въвеждане на контрастна материя. Скенерът е метод на избор при изобразяване на костни структури. Обикновено изследването трае около 10-15 минути.

  • ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – това е съвременния стандарт за диагностика на мозъчни тумори. При ядрено-магнитен резонанс не се използват рентгенови лъчи. Създава се мощно магнитно поле и чрез него се извлича информация за изследваните тъкани. Мощното магнитно поле е причината това изследване да е забранено при болни с пейс-мейкъри и феромагнитни (метални) протези, импланти или чужди тела. Забраната не се отнася за изработените от специални сплави (напр. титаний) протези. ЯМР притежава по-висока разделителна способност и по-голяма информативна стойност от КТ. Ядрено-магнитния резонанс позволява извършването на редица допълнителни неинвазивни изследвания като ЯМР-ангиография, ЯМР-спектроскопия, функционален ЯМР, които са с различна диагностична стойност и се прилагат в зависимост от изследваната патология. Ядрено-магнитен резонанс има различна продължителност, но обикновено тя е между 30 и 60 минути. Поради относително дългото изследване и затвореното пространство в което трябва да е пациента, клаустрофобията може да представлява проблем. При малки деца се налага седация (приспиване), за да се осигури неподвижност по време на изследването.
  • краниография (рентгенова снимка на черепа) - някои тумори съдържат калциеви отлагания, които се визуализират на рентгеновите снимки (олигодендроглиом, менингеом). Наличието и местоположението им насочват към диагнозата. При това изследване се оценява и състоянието на костните структури, което е променено при някои видове тумори (менингеом, костни метастази, еозинофилен гранулом). Оценка се прави и на състоянието на турското седло – костна структура, в която е разположена хипофизата. Турското седло често променя структурата и размерите си при тумори на хипофизната жлеза.
  • ангиография – наричана още „цветна снимка на съдовете”. При това изследване се вкарва контрастно вещество в съдовете, които се изследват (артерии или вени), което позволява те да се визуализират чрез рентгенови лъчи на снимка или филм. Ангиографията е от значение при диагностицирането на някои добре кръвоснабдени тумори на мозъка и изобщо, за оценка на мозъчното кръвообращение и отношението му към новообразуванието.
  • електро-енцефалографията  (ЕЕГ) - неврофизиологичен метод, с който се прави оценка на електрическата активност на мозъка. ЕЕГ е от особено значение при наличието на епилептични припадъци.
  • хормонални изследвания – някои от мозъчните тумори секретират хормони, а други нарушават нормалната хормонална секреция. Изследването на хормоналните нива може да бъде както метод за диагноза, така и метод за проследяване на еволюцията на заболяването при определени видове тумори.
  • лумбална пункция – при това изследване се прониква с игла в гръбначния канал и се взима ликвор (течност произвеждана от мозъка, в която той "плува"). Химичният състав на ликвора и наличните вещества и клетки могат да донесат допълнителна информация. Лумбалната пункция се прави само когато няма данни за повишено вътречерепно налягане.
  • биопсия – понякога, за да се постави правилната диагноза е необходимо да се вземе парченце от туморната тъкан, което да бъде изследвано. Когато това парченце се взима без операция, най-често с помощта на специална игла, процедурата се нарича биопсия. Получената тъкан се изследва под микроскоп след специални оцветявания, с което се поставя хистологичната диагноза.
  • хистологично изследване – за да се постави окончателната диагноза при мозъчните тумори е необходимо да се определи произхода и вида на туморните клетки. Това става чрез специална обработка и  оцветяване на туморната тъкан и разглеждането й под микроскоп от специалист – патолог. Само след такова изследване може да бъде определена със сигурност природата на тумора, необходимостта от допълнително лечение и прогнозата на заболяването. Най-често тъкан за хистологично изследване се взима по време на операцията за премахване на тумора.



Описаните симптоми не са сигурен знак за наличие на мозъчен тумор. Подобни оплаквания могат да възникнат при наличие и на други заболявания. Само лекар може да прецени доколко оплакванията ви е възможно да се дължат на мозъчен тумор.

С какъв лекар трябва да се консултирам при съмнение за мозъчен тумор?
При съмнение за мозъчен тумор трябва да потърсите консултация с личния си лекар, невролог или неврохирург. Те трябва да преценят, дали оплакванията ви могат да се дължат на мозъчен тумор. Ако такова съмнение има, те ще ви насочат за извършване на необходимите изследвания. Най-често това са образни изследвания като КТ и ЯМР.

Ако диагнозата мозъчен тумор се докаже на образното изследване, по-нататъшното лечение и проследяване на заболяването изисква екип от отлично подготвени специалисти в областта на невроонкологията (наука за туморните заболявания на нервната система и лечението им). Този екип включва:

  • невролог – специалист по консервативно (нехирургично) лечение на заболяванията на нервната система. Най-често това са лекарите, които установяват първите симптоми на мозъчен тумор. Компетентната им реакция е особено важна за навременната диагноза на заболяването.
  • неврорентгенолог – специалист по образна диагностика, който трябва да прецени какви са необходимите образни изследвания, за да се получи максимална информация за вида и локализацията на процеса.
  • неврохирург – специалист по хирургично лечение на заболяванията на нервната система. Той трябва да прецени, дали туморът се намира на подходящо за извършването на оперативно отстраняване място, какви са възможните хирургични техники и кой е най-удачния за вашия индивидуален случай подход. Неврохирургът е лекарят, който след операцията ще проследява развитието на вашето заболяване във времето, чрез контролни прегледи.
  • патолог – това е специалистът, който ще направи хистологично изследване на изрязаната по време на операцията туморна тъкан. Чрез това изследване може да бъде определена природата на туморния процес, необходимостта от допълнително лечение и прогнозата на заболяването.
  • невроонколог – специалисти по химио- и лъчетерапия на тумори на нервната система. В случаите когато е необходимо допълнително лечение като химио- и лъчетерапия, то се извършва от невроонколог.


На различни етапи от вашето заболяване за вас ще се грижат интернисти, анестезиолози, ендокринолози, рехабилитатори, психолози. Координирането на отделните етапи на лечението на туморите на нервната система е сложен процес, който изисква отлично подготвен и опитен невроонкологичен екип. Само такъв екип може да осигури оптималното лечение на вашето заболяване.

Как се лекуват мозъчните тумори?

Лечението на мозъчните тумори зависи от техния вид и локализация, от състоянието на пациента и неговите желания както и от множество други фактори. Лечението на мозъчните тумори може да се раздели на хирургично и нехирургично.

Най-често хирургията е първата стъпка в лечението на мозъчните тумори. Операцията има за цел да отстрани максимална част от тумора. По този начин, от една страна се премахва притискането на мозъчните структури, а от друга се взима материал за хистологично изследване. Хистологичното изследване се извършва под микроскоп и след  специално оцветяване на тъканите. Така се установява точния произход на туморните клетки, а от там и необходимостта от допълнително лечение и прогнозата. Понякога цялостно премахване на тумора е невъзможно. В тези случаи се цели да се намали неговия обем, с което да се подобри резултата от евентуално последващите химио- и лъчетерапия както и да се забави развитието на заболяването. Взимането на материал за хистологично изследване само по себе си е показание за операция, защото само така може със сигурност да се определи природата на тумора.

Специалистите, които извършват оперативното лечение на мозъчните тумори са неврохирурзите. През последните десетилетия в неврохирургията бяха утвърдени множество технически нововъведения, които правят интервенциите по-сигурни и щадящи за пациента. В съвременните условия почти всички операции се извършва с операционен микроскоп, под голямо увеличение, което позволява изключителна прецизност. Ползват се специално разработени за целта микроинструменти. Вече широко си прилагат невроендоскопията, интраоперативен ултразвук и невронавигацията.

Нехирургичното лечение обхваща множество методи:

  • наблюдение – макар и в много редки случаи, при някои тумори се подхожда с изчаквателно поведение – проследява се тяхното развитие във времето. Неврохирургът трябва да прецени, дали такъв подход е удачен във вашия случай.
  • медикаменти – някои от медикаментите повлияват симптомите, причинени от мозъчните тумори. Например кортикостероидите намаляват главоболието предизвикано от отока на мозъка, който се образува около някои тумори. Приложението на медикаментите става най-често по преценка на невролог или неврохирург.
  • имиотерапия – при това лечение се използват медикаменти, които имат токсичен ефект върху туморните клетки. Тези медикаменти понякога имат и преходен негативен ефект върху организма, тъй като нарушават производството на кръвни клетки с произтичащи от това анемия и намаляване на имунитета. Не всички тумори на нервната система са подходящи за химиотерапия. Дали е необходимо провеждането на химиотерапия и каква точно да бъде се преценява от невроонколог.
  • лъчетерапия – при това лечение се използват високоенергетични лъчи, които да окажат токсичния си ефект върху туморната тъкан. Тъй като лъчетерапията може да увреди и здравата нервна тъкан е необходим много прецизен контрол и планиране на процедурата. Когато трябва да се облъчват малки обеми, това може да стане със специална апаратура – гама-нож. При гама ножа се постига много висока прецизност на облъчването, но той е приложим само при обеми от няколко кубически сантиметра.

 

Каква е прогнозата при мозъчните тумори?

Прогнозата при мозъчните тумори зависи от множество фактори, по-важните от което са:

  • вида на клетките, от които произхожда тумора. Това до голяма степен определя дали туморът може да бъде премахнат изцяло или само частично и дали е податлив на допълнително лечение като химио- и лъчетерапия.
  • малигненост – доколко клетките са различни от нормалните. Когато клетките са много променени, туморът е злокачествен (малигнен). Когато туморните клетки не са много различни от здравите, туморът се приема за доброкачествен (бенигнен). За различните видове тумори има критерии и скали, по които се определя доколко са малигнени или бенигнени.
  • локализацията – някои тумори, макар и доброкачествени са разположени на труднодостъпни за лечение места, което влошава прогнозата. Други тумори, макар и злокачествени, могат да бъдат изцяло премахнати и да се постигне много добър контрол над заболяването.
  • значение имат и множество допълнителни фактори като възрастта на пациента, давността на оплакванията, състоянието на болния, наличието на съпътстващи заболявания и др.


Прогнозата при мозъчните тумори е строго индивидуална. Само добре подготвен в областта на невроонкологията специалист може да прецени каква е възможната еволюция на заболяването. Разговаряйте с лекуващия си лекар за да получите подробна и обективна информация.